История на Брани поле

В праисторическите времена на мястото на селото се е намирало тракийско селище. В днешно време от него е останала малка могила. Старото име на Брани поле е Ахланово, което се интерпретира по два начина: "лахана" на гръцки означава зеле и от там да е дошло Ахлан. На турски това означава "ясно поле", което се доближава до съвременното му име много по-точно. Навремето селото е било чифлик. Днес селото е на път да се слее със съседното село Белащица.

Римско присъствие

Следите, установени от археолозите и местните жители на Брани поле, показват по неоспорим начин, че по време на римската епоха съществувалото тук селище е било доста значимо. Най-вероятно по това време то се е разширило, обхващайки и съседните местности на днешната местност Свети Свети Константин и Елена. Според археолозите от същото време са и трите могили – некрополът, намиращ се в западната част – Търновица, и други две по-малки, които са още неразкопани.

Днес от тази епоха са намерени най-много веществени доказателства – антични останки. Те са открити най-вече при обработването на нивите, риголването на земята, като основи на постройки. Прави впечатление, че част от тях са зидани с камъни и червен хоросан, други са само от тухли и хоросан. Тук се забелязват големи кюпове, тухли, корубести керемиди, керамични фрагменти от съдове от римската епоха, глинени римски лампи.

Голяма част от кюповете, тухлите, керемидите, колоните произлизат от лозето на Петър Ив. Филипов, намиращо се в посока север, непосредствено до селищната могила. Трите кюпа били с размери 2 x 2,5 м с множество монети около тях. Когато за тях научил директорът на пловдивския Археологически музей, той пожелал да ги види. Така през годините 1970-1975 стана известна колективната находка от монети. Тук са открити още метални сечива, метални върхове на стрели, както и фрагменти на архитектурни части от мрамор и сиенитни колони.

Намереният сиенитен посветителски надпис (оброчна плочка на тракийски конник) в местността Св. св. Константин и Елена (в нивата на Иван Дърваров), според братя Шкорпил – основоположник на българската археологическа наука, датира от 76-а година преди новата ера.

По сведение на местните жители в района на Брани поле е съществувала римска баня, захранвана с топла вода, докарвана по глинени тръби от село Куклен (днес град Куклен ). Тя за съжаление е разрушена, като на нейно място е издигната жилищна сграда. Същата неблагоприятна съдба е сполетяла и долната половина на мраморната плоча, която била счупена на три. Плочата, намерена през 1925 година от Иван Тафров, южно и близко до селищната могила, била с гръцки надпис. Тя обаче е изчезнала.

ВНИМАНИЕ:

Съдържанието на ,,Римско присъствие" е от ,,Уикипедия - свободна енциклопедия" , но жители от селото казват, че това не е вярно.

Следи от тракийска култура

В статията си „Иманяри, спете спокойно” Христо Баев отбелязва: „В могилата на Брани поле не се откриха съкровища, но учените взеха своето.” Годината е 1987. Очевидецът пише: „При наближаване на могилата пред очите ни зейна тъмна дупка.” След това той описва как са се спуснали в тунел, издълбан в пръстта. За всеобщо учудване по пода откриват недогорели свещи. Участниците виждат издълбан тунел, чиято дължина е 20 метра. Оглеждайки го, те констатират, че и той е дълбан на ръка. Според автора на статията, никой от тях не знаел, че в тракийските могили много рядко се открива злато в голямо количество, а ако някога все пак се намери, то има повече научна, отколкото търговска стойност. И това било потвърдено от специалиста по тракийските гробници ст. н. с. проф. Георги Китов от Археологически институт при БАН.

Могилата при Брани поле е една от най-големите в Пловдивския регион. От своя страна той е най-богатият на подобни паметници на тракийската култура по днешните български земи. Могилата е била насипана на границата между двете ери. Установено е, че през IV век тя е била използвана като некропол. Интересното в случая е това, че тук са намерени 11 гроба, като нито един от тях не е християнски, макар че по това време новата религия вече е обхванала целия Балкански полуостров. Всички погребения край Брани поле са били извършени по езически обичаи и ритуали. В два от гробовете труповете били изгорени – известно е, че така са постъпвали траките със своите мъртъвци. В останалите гробове трупополагането не е извършено съгласно каноните на християнството, тоест в посока изток-запад. Видният български археолог Георги Китов изрази мнение, че разкритията на тези погребения говорят, че традициите на езичеството са били много силни и продължават да съществуват далеч след приемането на християнството по нашите земи. Гробовете не са богати на находки. В тях са открити едва десетина глинени съда, както и четири монети от времето на Константин Велики, 11 мъниста и един добре запазен сребърен пръстен.

В статията си „Още веднъж за могилата край Брани поле” Георги Китов прави задълбочен анализ на откритието. Установено е, че могилният насип е опасан от стабилна стена, изградена от дялани камъни и хоросан. За първи път у нас се намира такава стена, изградена по такъв начин. Ето защо научната й стойност е много висока. Археологическите наблюдения върху стената, която в научните среди се назовава крепида, дава възможност на археолозите да направят някои важни заключения, а и да изкажат предположения и хипотези.

Първото, което се набива на очи, е това, че зидът е стабилен. Той се състои от две части – основи, скрити в земята, и видима постройка. Височината е еднаква – около 1,50 м. Дебелината на зида е 1,40 м, което прави крепидата сложно съоръжение, като се има предвид, че дължината й е 212 м.

Крепидите в тракийските могили в огромното си мнозинство са символични – примитивно очертана каменна окръжност. Те са били оформени единствено отвън. Но крепидата в Брани поле има прецизно изпълнено и вътрешно лице. Внимателният разрез на стената и насипа, както и наблюденията във вътрешността на могилата дават възможност да се установи, че крепидата е много по-ранна от могилата. Тя е строена, за да огради една кръгла площадка, върху която са извършени религиозни ритуали.

Друга особеност на крепидата от Брани поле умножава нейната научна стойност. Без успоредици в досега проучените могили тя изненадващо се оказва паралел на най-ранните стени от Форума на Филипопол ( днес Пловдив ).

Сега крепидата е срината и изравнена със земята.

За да разкрие богатството на историческите писмени и веществени извори, които са съхранили могилите (четири на брой), съседните местности на днешната Св. св. Константин и Елена, археологът Димитър Цончев в публикацията си „Старо селище при Брани поле” описва подробно многото останки при обработването на нивите и риголването на лозята:

Част от мраморна цилиндрична колона – намерена е на около 250 м източно от селищната могила на нивата на Георги Желязков.Тук е имало и други отломки от архитектура, от които един сиенит с голяма дупка. Той е пренесен в селото.

Долна половина от мраморна оброчна плочка на Хероса (Исторически музей – Пловдив, инв.№ 1980). Запазени са долната половина от тялото на коня, десният крак на конника и долната половина от тялото на женска фигура пред тях. Тя е намерена от Никола В. Филипов между следи от постройки, които археологът Д. Цончев е видял заедно с по-долу описаните фрагменти от оброчни плочки на Дионис и Хигия в местността Стойкова върба, отстояща на 300-400 м северозападно от селищната могила.

Фрагмент от мраморна оброчна плочка на Хигия. Запазен е бюстът на Хигия, с причесана коса, над която се виждат следи от две растителни листа. Жената е облечена с хитон, а около дясната й ръка се увива змия (Исторически музей – Пловдив, инв.№ 1986).

Фрагмент от мраморна оброчна плочка на Дионис. На плочката са били представени две сцени: горна и долна. От горната сцена са запазени ходилата от краката на Дионис. От долната - гроздобер, а в долния десен ъгъл личи един лин, в който двама сатири, от които сега единият е напълно запазен, тъпчат грозде. Към лина, идващ отляво, се отправя трети сатир. Той носи в ръцете си кошница с грозде, за да го изсипе, а след него – Пан с гега.

Долна половина от мраморна оброчна плочка на Силван. Запазени са: долната половина от тялото на бога; вляво от него под ръката му виси вероятно борово клонче – както се вижда от иглолистните му листа; от дясната му страна има куче, обърнало глава към него.

Четвъртит жертвеник от мрамор, на който трите страни са обработени – украсени, а четвъртата – грубо одялана, горе и долу – прифирован, с повредени долни ъгли. Трите му страни в краищата – по ъглите, са украсени с овнешки глави, значително повредени. Най-горните части са украсени с орнаменти – бръшлянови листа, полукръгли растителни листа. Жертвеникът е намерен в градината на католишкия чифлик Свети Феникс в селото. Понастоящем се съхранява в Археологическия музей в град Пловдив.

Археологическите извори напомнят и потвърждават, че в голямата селищна могила и в другите три, отстоящи на около 500 м от нея, са пребивавали първите хора, успели да приспособят камъка и дървото в средства, обслужващи и подпомагащи техния бит. С развитието на уменията им и с желанието за по-добър живот те опознали свойствата на глината. От една нива в землището на Брани поле са изровени три грамадни глинени кюпове с размери около 2,5 метра дължина и 2 метра ширина с множество монети около тях. За археолозите това било рядка старинна находка. Тези предмети навремето не са били освидетелствани, но няма никакво съмнение, че в началото на новата ера в мерата на Брани поле е кипяла разнообразна земеделска и търговска дейност. Находката от гръцки сребърни монети, датиращи от второто столетие след Христа, навела учените на констатацията, че те били силно обгорени и почернени. Това говори, че в дълбока древност те са били жертва на пожар. Една от монетите е от остров Тасос. Днес монетите се пазят и съхраняват в Археологическия музей в град Пловдив в неговата нумизматична секция.

Едно е важно да се отбележи – край това древно селище е минавала главната пътна артерия от Виена до древния град Константинопол. По този път са минавали и кръстоносците в опитите им да си върнат свещените земи от Близкия изток. Като потвърждение на голямото значение на този път говори и сегашното му название – Друмът. На места бил изграден с каменна настилка, която вероятно датира от времето на римляните.

Селскостопански бит на жителите в селото

През XIX век в браниполските чифлици е било основно застъпено бубарството и най-вече лозарството. Някои чифлици били управлявани лично от собствениците си, а други чрез подставени лица – драгомани. Част от собствениците – вероятно притиснати от най-различни обстоятелства, започнали да предоставят чифлиците си на изполица. Най-значителната част работници по тези земи идвали от съседното село Гълъбово, които и преди, и след Освобождението ставали ратаи. В края на 19-ото столетие те започнали да работят и като изполичари. Когато чифликчийството започнало да се разпада, собствениците продавали изцяло чифлиците си. Изполичарите закупували отделни ниви, или пък няколко семейства се сдружавали с цел да закупят целия чифлик. Така от прочут чифликчийски център Брани поле се преобразувало в обикновено полско селище. Първите преселници пристигнали тук около 1880 година от съседното село Гълъбово, като преселването продължило до средата на XX век. Новопристигналите собственици разрушават жилищата на чифликчиите, както и ненужните им вече стопански сгради и на тяхно място изграждат съвременни жилищни домове.

Преди Освобождението в чифлиците се отглеждали продукти предимно за изхранване на собствената фамилия, а друга част от произведеното по пътя на данъчните тегоби били предоставяни за турската администрация и войска. Това било задължение на всяко семейство. По-едрите и крупни земевладелци изнасяли продукцията си на пазара. Паралелно с развитието на земеделието се отделя внимание и на животновъдството. По това време частните стопани насочват вниманието си и към отглеждането на тютюн.

През пролетта на 1949 година в селото се създава кооперативно земеделско стопанство за колективна обработка на земята. Най-напред в стопанството влизат семейства с малко земя. През есента на 1950-1951 година се извършва масовизация на стопанството. Първият председател на кооператива е Петър Арнаудов. След него идва Любен Миланов. За периода 1955-1961 година тежкият пост се заема от още шестима, но все външни хора. Едва през 1961 година начело на местното земеделско стопанство застава местният кадър Петър Спасов, който завършва тогавашния Висш селскотопански институт, днес Аграрен университет – Пловдив. Още в началото на трудовата си дейност той насочил уменията и знанията си върху земеустрояването на земята, подобряване състава на културите, въвеждане на нови, по-съвременни технологии при обработка на земята, отглеждане на нови сортове овощни дървета и лозя, ефективно използване на напоителната система, подобряване организацията на труда и увеличаване доходите на селскостопанските работници. Благодарение на постоянните грижи и въвеждането новостите в трудната селскостопанска работа в Брани поле започват да пристигат научни специалисти от развитите западноевропейски страни като Франция, Италия и от бившия Съветски съюз.

На снимката са италиански специалисти гостуват в Браниполе

В процеса на обработка на земята се въвеждат все повече механизирани процеси от местни специалисти – рационализатори. Това решително подобрява както качеството на селскостопанската дейност, така и привлича вниманието на учените специалисти в аграрните науки. Появяват се публикации в местния и националния печат за успехите на стопанството в Брани поле. В статията „Селскостопанско производство” (1967 г.) например се описват постиженията на Георги Божинов при въвеждане на автоматичната фреза при обработката на палметните насаждения.

Както на много места, така и тук стопанството изпитвало остра нужда от работници и квалифицирани специалисти. По това време държавното ръководство приело нужните нормативни документи за пренасочване на работната сила от засегнатите от разгърналото се язовирно строителство към нуждаещите се земеделски райони. На 7 април 1967 година Министерството на архитектурата и благоустройството заедно с Министерството на финансите със заповед № 460 село Брани поле се оказва в списъка на селата, за които трябва да се приложат мероприятията за ускорено решаване на жилищния проблем на пристигналите в него семейства. Преди тази заповед от селата Малки Воден и Бориславци, засегнати от бъдещето изграждане на яз. „Ивайловград” през 1962 година, се преместват да живеят в Брани поле 578 души. От село Видима, община Троян, през 1959 – 1961 година се заселват в Брани поле 108 жители, а от Каменна река, Ямболско – 89. Най-много заселници тук има от селата Безводно и Песнопой, Кърджалийско – 358 души. Скоро Брани поле нараства на 2608 жители по данни на Териториално статистическо управление – Пловдив. По този начин практически се решава и основният въпрос с работната ръка. Жилищният фонд на Брани поле също бележи значителен ръст. Селото за кратко време се превръща в едно наистина красиво и привлекателно за живот и труд място в близост до големия областен център Пловдив.